Нова книга разказва за историята на технологичния прогрес
За историята на технологичния прогрес разказва новата книга „Големите технологични изобретения“. Томът проследява еволюцията на този напредък от зората на човешката цивилизация до възхода на изкуствения интелект, съобщава авторката д-р Албена Симова. Книгата е трета част от поредицата „История на цивилизацията“ на издателство „Милениум“, в която са включени още „Великите географски открития“ от Ростислав Ботев и „Значимите медицински постижения“ от Галина Иванова. „Големият преход към технологичната ера по традиция се свързва с началото на Първата индустриална революция, започнала към средата на XVIII век. Задвижена от строителството на железопътни линии и изобретяването на парната машина, тя поставя началото на механизираното производство. Ако разгледаме обаче произхода на ключови изобретения като парния двигател, електрическата батерия, компютъра, дори робота, то тогава ще открием, че всички те имат свои древни прототипи“, разказва д-р Албена Симова. По думите й технологичният прогрес е неразривно свързан с развитието на човешката цивилизация от най-дълбока древност. Авторката дава пример с механизма от Антикитера от средата на втори век преди новата ера, който често е определян като първия аналогов компютър - задава се задача, въвеждат се данни, той прави изчисления и дава отговор на задачата. Прототип на робот е създаден още преди 2000 години от знаменития учен Херон Александрийски, който „програмирал“ с помощта на тежести и въжета множество автоматизирани реквизити за гръцкия театър, посочва д-р Симова. Тя разказва, че много от античните научни и технологични постижения са изгубени след рухването на Римската империя, като една част са съхранени и предадени на Европа благодарение на арабската цивилизация. „Ренесансовите копнежи към преоткриване на древното наследство в съчетание с революционните научни открития направени в периода XVI – XVIII век трасират пътя към индустриалната революция. Механизирането на текстилната индустрия и усъвършенстването на парния двигател дават стимул на безпрецедентния технологичен напредък през следващите три столетия“, отбелязва още д-р Албена Симова. Паралелно с разказа за инженерни и технологични пробиви, книгата представя факти от биографиите на изобретателите. Отбелязан е и българският принос за развитието на компютърните, авиационните и космическите технологии. Доктор Албена Симова е преподавател в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Тя е редактор на научно списание „История“ на Националното издателство за образование и наука „Аз-буки“.
|
![]()
Литературен обзор
Мечти, битки и смелост
В свят, където всеки ден е изпитание за личната и професионалната идентичност, романът "Малки движения" на Лорън Мороу ни въвежда в дълбоките пластове на човешката душа, където мечтите и реалността често се сблъскват по непредсказуем начин. Тази книга, част от ...
Ангелина Липчева
|
![]()
Литературен обзор
Митове и душевна борба
Томас Ман, един от най-великите немски писатели на XX век, създава в своята новела "Мъртвият във Венеция" една дълбока и многопластова метафора за вътрешната борба между реда и хаоса, между разума и инстинкта. В тази кратка, но силно наситена със символика и к ...
Валери Генков
|
![]()
Величието на Гетсби оживява на сцената
Добрина Маркова
|
![]()
Литературен обзор
Калиостро и символиката
Издание за италианския магьосник и алхимик Александро Конте ди Калистро, по-известен като Калиостро, разглежда неговата екзотична масонска система и философските му възгледи. В творбата "Мистерията на Калиостро и египетската система" на Карло Джентиле се анали ...
Ангелина Липчева
|
Литературен
бюлетин |
![]() |
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
![]() |
![]() ![]()
Авторът и перото
Райхстагът – символ на Германия
Гледайки към величествения Райхстаг, не мога да не се замисля за дълбокия му символизъм и ролята, която е играл в историята на Германия. Това е сграда, която е свидетел на най-тъмните и най-светлите моменти на една нация. Проектирана от архитекта Пол Вало в кр ...
Ангелина Липчева
|
![]() ![]()
На бюрото
Войната и мирът на сцената: културен диалог в Грац
Във времето, когато светът е все по-уязвим и напрегнат, културните събития се превръщат в платформа за диалог и размисъл. Фестивалът Steirischer Herbst в Грац е едно такова място, където изкуството среща актуалните обществени теми. Тази година темата за войнат ...
Добрина Маркова
|
![]()
Експресивно
Магия и реалност в писането на Моника Парески
Валери Генков
|
На бюрото
„Синелибри“ събира кино, литература и световни имена
Добрина Маркова
|
На „Синелибри“ предстои да се случи нещо повече от обикновен кинофестивал. Това е среща с изкуството, която ще ни отведе в дълбините на човешката душа и историческите реалности. Специалните събития с имена като Клаес Бенг, Атон Сумаш и Сергей Лозница обещават да разкрият нови гледни точки и да вдъхновят публиката.
Клаес Бенг, носител на престижни награди, ще открие премиерата на &bdqu ...
|
![]() ![]()
Златното мастило
Обложките като мост между културите
Валери Генков
|
16:15 ч. / 15.12.2023
Автор: Валери Генков
|
Прочетена 5864 |
![]() |
За историята на технологичния прогрес разказва новата книга „Големите технологични изобретения“. Томът проследява еволюцията на този напредък от зората на човешката цивилизация до възхода на изкуствения интелект, съобщава авторката д-р Албена Симова.
Книгата е трета част от поредицата „История на цивилизацията“ на издателство „Милениум“, в която са включени още „Великите географски открития“ от Ростислав Ботев и „Значимите медицински постижения“ от Галина Иванова.
„Големият преход към технологичната ера по традиция се свързва с началото на Първата индустриална революция, започнала към средата на XVIII век. Задвижена от строителството на железопътни линии и изобретяването на парната машина, тя поставя началото на механизираното производство. Ако разгледаме обаче произхода на ключови изобретения като парния двигател, електрическата батерия, компютъра, дори робота, то тогава ще открием, че всички те имат свои древни прототипи“, разказва д-р Албена Симова.
По думите й технологичният прогрес е неразривно свързан с развитието на човешката цивилизация от най-дълбока древност. Авторката дава пример с механизма от Антикитера от средата на втори век преди новата ера, който често е определян като първия аналогов компютър - задава се задача, въвеждат се данни, той прави изчисления и дава отговор на задачата.
Прототип на робот е създаден още преди 2000 години от знаменития учен Херон Александрийски, който „програмирал“ с помощта на тежести и въжета множество автоматизирани реквизити за гръцкия театър, посочва д-р Симова.
Тя разказва, че много от античните научни и технологични постижения са изгубени след рухването на Римската империя, като една част са съхранени и предадени на Европа благодарение на арабската цивилизация.
„Ренесансовите копнежи към преоткриване на древното наследство в съчетание с революционните научни открития направени в периода XVI – XVIII век трасират пътя към индустриалната революция. Механизирането на текстилната индустрия и усъвършенстването на парния двигател дават стимул на безпрецедентния технологичен напредък през следващите три столетия“, отбелязва още д-р Албена Симова.
Паралелно с разказа за инженерни и технологични пробиви, книгата представя факти от биографиите на изобретателите. Отбелязан е и българският принос за развитието на компютърните, авиационните и космическите технологии.
Доктор Албена Симова е преподавател в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Тя е редактор на научно списание „История“ на Националното издателство за образование и наука „Аз-буки“.
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
![]() |
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
![]() |
Читателски поглед
Влиянието на Тертулиан
Тертулиан заема важна позиция в края на латинската литература и е един от най-значимите представители на християнската апологетика. Той е не само писател, но и адвокат, философ и ретор, който с яростна страст защитава вярата си срещу нападките на езичниците. ...
|
Избрано
Значението на доверието
В света, където властта често изглежда като непоколебим монопол върху използването на сила, проблемът с полицейското неправомерно поведение остава една от най-опасните и дълбоки заплахи за легитимността на държавата. В статията „Police Misconduct and State ...
|
![]()
Тайните на междинните черни дупки
|
Ако сте поропуснали
Величието на Гетсби оживява на сцената
На 16 септември Младежкият театър ще представи за първи път спектакъла „Великият Гетсби“. Тази премиера съвпада с 100-годишнината от излизането на класическия роман на Франсис Скот Фицджералд. Тя е символична, тъй като темите за илюзии, любов и ...
|
![]() ![]() ![]() ![]() |
![]() |
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
![]() |
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
Литеранс Плюс
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
![]() ![]() ![]() |
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |